Какви възможности предлага сезонната работа за работници и работодатели?

Selection of herbs and spices

Сезонната работа помага на работодатели да се справят с временно голямото количество и позволява на сезонните работници да си подсигурят допълнителни доходи.

Платформата за сезонна работа може да се използва както за заетост в търговския сектор, така и за дейности в частни домакинства. Сезонната работа обаче е особено разпространена в селското и горското стопанство, в градинарството (напр. Работниците в реколтата), както и в гастрономията и хотелиерството.

Сезонни работни места: Освобождаване от задължително социално осигуряване

Служителите и работодателите са освободени от задължението да плащат осигурителни вноски при сезонна заетост. Например зам сезонни работни места в селското стопанство не трябва да се заплащат вноски за здравеопазване, дългосрочни грижи, безработица или пенсионно осигуряване. Законово изискване за това е наличието на така наречена „пределна заетост“ (също: „мини джоб“).

Минимална заетост

„Минимална заетост“ за сезонни работни места означава, че не е надвишен или определен лимит на доходите, или определена продължителност на трудовото правоотношение.

Алтернатива 1: Ограничение на месечната заплата

Мминимална заетост е налице, ако месечната заплата не надвишава 450 евро . Това важи независимо от продължителността на трудовото правоотношение и независимо от ежедневното или седмичното работно време.

Алтернатива 2: Ограничаване на продължителността на трудовото правоотношение

Предпоставките за „минимална заетост“, например като работник в реколтата, са изпълнени и в случай на така наречената „краткосрочна заетост“ . Краткосрочната заетост означава, че сезонните работни места в селското стопанство или в гастрономията са ограничени по отношение на работното време:

  • ако за период на заетост от максимум три месеца в рамките на календарна година , ако сезонният работник работи поне пет дни в седмицата
  • или ако максимум 70 работни дни в рамките на календарна година , ако сезонният работник работи по-малко от пет дни в седмицата.

Размерът на работната заплата не е от значение за сезонната работа под формата на краткосрочна заетост. Следователно сезонният работник може да получава каквато и да е заплата, без да се налага да плаща социалноосигурителни вноски за себе си или за работодателя си.

Прилагат се споменатите срокове

  • за всички краткосрочни сезонни трудови правоотношения в рамките на определена календарна година и
  • за сезонни трудови правоотношения, които обхващат календарни години и са ограничени до три месеца или 70 дни.

Важна забележка за „краткосрочна заетост“

  • Срокът за сезонна заетост (три месеца или 70 дни) трябва вече да е уговорен в трудовия договор.
  • Съгласно закона за социалното осигуряване „краткосрочна заетост“ вече не съществува от момента, в който работодателят осъзнава, че работният период на сезонен работник ще надхвърли срока от три месеца или 70 дни.

При „професионална“ сезонна заетост НЯМА освобождаване от задължително социално осигуряване

В случай че работниците изпълняват сезонната работа като основна професия , то работата вече не се счита за „минимална заетост“, която е освободена от задължителна социална осигуровка. Тоест при професионално занимание със сезонна работата, созиалнните осигуровки са задържителни.

„Професионална“ сезонна заетост се разпознава в случай че работата е не само икономически нужна, но и жизнено важна за препитание.

В случай че сезонният работник изпълнява сезонната работа паралелно с друга основна професия (на свободна практика или не), то тогава сезонната работа се разпознава като НЕ “професионална”. В този случай важи освобождаването от задължителна социална осигуровка.

Какви възможности предлага сезонната работа за работници и работодатели?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото